Ученици пребиха ром пред варненско училище

Дарик Варна

27-годишен мъж от аксаковското село Въглен е бил пребит пред училище „Климент Охридски" в центъра на Варна. Сигнал за инцидента е бил подаден малко след 13:30 часа на телефон 112, съобщи за Дарик д-р Антоанета Касабова от Центъра за спешна медицинска помощ.

Продължава ТУК:

Последиците от съществуването на расистката и фашистка тв "Скат":Ученици пребиха ром пред варненско училище !

Популярни публикации

Популярни публикации

Популярни публикации

сряда, 5 октомври 2011 г.

Етнически обагрена спирала на насилието в Катуница

България: в плен на етнически и морални проблеми

Анализираха ли политиците правилно случилото се?

Анализираха ли политиците правилно случилото се?

В опит да се отърват от парливия проблем, българските политици омаловажават безредиците, пламнали след инцидента в Катуница, пише "Нойе Цюрхер Цайтунг". Авторитетният швейцарски вестник вижда ситуацията в България така:

Антиромските протести в България, пламнали преди седмица в Катуница, и разпространили се оттам из цялата страна, утихнаха в последните дни. Повод за протестите бе смъртта на 19-годишния Ангел Петров, прегазен от членове на клана на ромския мафиотски бос Кирил Рашков /Цар Киро/. Инцидентът накара десните радикали да подпалят имотите на Рашков край Пловдив.

Междувременно Цар Киро, обвинен за укриване на данъци, се намира в затвора. Непосредствено преди да бъде прегазен Петров, внукът на Цар Киро - Кирил Рашков младши - отправил към него смъртни заплахи. Заповед за задържане обаче е била издадена едва след като чичото на Петров - Веселин Христов - подал жалба в прокуратурата в Асеновград.

Мълчанието на държавата

По време на антиромските протести от миналата седмица различни местни политици се опитаха да поставят вълненията в контекста на престъпна, а не на етнически обагрена спирала на насилието. За това има известни основания. На проведената в Пловдив мирна демонстрация с участието на 5 000 футболни фенове и студенти в събота, основен обект на критики бе пасивността на държавните органи в борбата срещу престъпността.

Пасивната полиция


Пасивната полиция

Гневът на народа е насочен най-вече срещу това, че в България има "недосегаеми", които с мълчаливото съгласие на държавните органи си позволяват да действат без да се съобразяват със законите. Ромската тема присъства в дискусията по две различни линии. От една страна заради принадлежността на Рашков към тази народностна група, а от друга - заради голямата бедност сред ромите, които са принудени предимно да паразитират в обществото, разчитайки най-вече на социални помощи и на престъпления.

Конфликтът - продукт на медиите?

И за двете явления всъщност има много дълбоки причини. Опитите на политиците да ги омаловажават, в опит да се отърват от парливия проблем колкото се може по-скоро, може да излезе скъпо на обществото. Кандидат-президентът на ГЕРБ Росен Плевнелиев например заяви, че при срещите си с избиратели в страната установил, че "проблемът Катуница" не интересува хората особено. Медиите били тези, които чоплят наоколо.

Журналистката Ирина Самоковска написа, че този, който говори така, игнорира или изтласква факта, че България е в плен на сериозни етнически, социални и морални проблеми. И досега никой не се е захванал с тях, а отлагането на решението им би представлявало опасна игра с огъня - точно по време на президентската предизборна кампания, заключава швейцарското издание.

АГ, НЦЦ, Б. Михайлова, Редактор: Б. Узунова


дв / Gypsies Bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Политика на Германия към синти и роми

В нацистка Германия, синти 2 и ромите са сред основните цели на нацистката политика унищожаване, заедно с евреи, с умствени увреждания и хомосексуалистите. 3 В днешна Германия, синтите и ромите остават една от основните цели на дискриминация, изолация и нетърпимост, както и с бежанците и други нежелани чужденци.

Въпреки признанието от страна на немското правителство през 1982 г. на геноцида срещу синтите и ромите по време на Национална ера социалистите, и признаване на германските синти и роми като национално малцинство в своята декларация на Рамковата конвенция за националните малцинства през 1997 г., по-голямата част на синтите и ромите в Германия днес продължават да живеят в изолация и нищета.

Продължава тук.